Курсова работа
Предмет: ADVM 104
Мениджмънт на дизайна в рекламата
Тема: Плакатното изкуство в България през Възраждането и през 30-те години
Изготвил: Ива Йоргова Проверил: Стефан Серезлиев
F 57103
История на плаката
Плакатът е изображение в голям размер, което често е съпроводено с кратък текст и е пригодено да бъде залепено на стена или колона. Неговата цел е агитационна, рекламна, информационна или образователна. Стандартният размер е 60х90 см, но практически се срещат всякакви размери. Основната идея на плакатите е да привличат вниманието и да синтезират важна информация за изложба, филм, конференция или друго събитие. Основна роля за привличане на вниманието играят специфичните шрифтове, ярките цветове и интересните символи.
Самото название на плаката идва от латинската дума placatum- обява, свидетелство. Плакатът е бил използван още от най-дълбока древност. Неговият произход се слива с началните стъпки на изкуството, когато поради липса на писменост иконичният знак- образ, илюстрация- е трябвало да замести словото, за да се установи връзка със себеподобните, като се предаде съобщение от жизнено значение. В древните епохи, които познават писмеността, зачестяват проявите на дискретни или натрапчиви съобщения до непознати- избирателите, подчинените, пътниците. Тези съобщения имат монументален характер- дълбаят се по каменни стени, по колони, гробници, или се рисуват по огради и специално предназначени табла.
Особено много са били разпространени рекламите и политически обявления в древния Рим. Интересно е, че още тогава се търсят специални площи за обявлението, съществувала е забрана за изписването му на случайни места. Съществували са и обяви за циркови и театрални спектакли, за народни увеселения, известявало се е дори появяването на нови творби.
Според главните си направления днес плакатът като обществена проява е- от една страна- агитация- такава политическа дейност, която е насочена към широките народни маси по пътя на разпространение на определени идеи и лозунги. От друга страна плакатът е реклама, т.е. такава заинтересувана дейност, която се стреми да спечели купувачи, зрители, туристи. Независимо обаче от разнообразието според насоките си, плакатът при всички случаи има една и съща крайна цел- активно въздействие върху зрителя, съвсем определно насочване на неговото съзнание, мисли, идеи, интереси, търсене на конкретни резултати. Най-съществената особеност на плаката е неговият призивен характер.
С откриването на книгопечатането през 15 век възможностите за разпространяване на обяви нарастват и църквата и владетелите в Европа не закъсняват да се възползват от това. Първият познат илюстративен плакат, отпечатан във Франция, реализиран на 17 октомври 1482 от Жан дьо Пре, печатар, има релогиозен характер.
Печатният плакат получава широко разпространение отначало най-вече във Франция, едва в обстановката на зрялото капиталистическо общество, и то след откриването на литографията. Тази техника е изобретена през 1796 г. от немеца Алойс Зенефендер. Изобретяването на литографията е последвано от хромолитографията, която позволила отпечатването на масово произвеждани плакати, илюстрирани в най-различни цветове.
До 1890г. тази техника се разпространила из цяла Европа. Редица видни художници създали изкуството на плаката през този период, като най-известните сред тях били Анри дьо Тулуз-Лотрек и Жюл Шере. Шере е смятан за бащата на рекламния плакат. Той бил художник и дерокоратор на театрални сцени, който открил свой малък литографичен офис в Париж през 1866г. В своите произведения той използвал стряскащи характери, контрастни и светли цветове и създал повече от 1000 реклами, преди всичко за изложения,театри и продукти. Шере създал нова литографна техника, която отговаряла по-добре на нуждите на рекламодателите: той прибавил много повече цвят, който в комбинация с иновативната типография, придал на плаката доста по-голяма стойност и изразителност. Не случайно Шере се определя като човекът въвел идеята за секса в рекламата, или поне като този който пръв експлоатирал женските образи като рекламен трик. За разлика от плакатите на Лотрек смеещите се и провокативни жени на Шере създали нова концепция за изкуството, а именно изкуството, което работи в услуга на рекламата.
„Плакатът- казва Калинин- трябва да бъде необикновено остър. Разликата между картината и плаката се състои още и в това, че в плаката всичко трябва да бъде събрано, концентрирано. Нали само концентрираното, типичното произвежда голямо впечатление.” Плакатът пръв възвестява основните идеи на своето време и поради това влияе за прогресивното развитие на изкуството.
Плакатът в България през Възраждането
Макар че елементите на обява, съобщение могат да бъдат открити още в отделни прояви на старобългарската култура, за зараждането и прояви на българския плакат трябва да се говори през епохата на Българското възраждане. За първообрази на българския плакат могат да се считат българските възрожденски щампи. Те обикновено се разглеждат като творби с религиозно-просветително съдържание, но щампите не само разясняват религиозни догми и представят образи на популярни светци, но имат и основно предназначение да привличат богомолци към светите места. Изпълнявайки точно това предназначение, някои от щампите се явяват своеобразен зародиш на българския плакат. Има една самоковска гравюра на дърво на Сотир Карастоянов, която показва своеобразно зараждане на българския плакат в някои прояви на възрожденската графика[1]. Гравюрата има необичаен продълговат формат. Състои се от два фигурни фриза, които опират в дясно до архитектурен детайл на сграда, а над тях- надпис в пет реда. Тази гравюра най-ярко очертава характера на българския плакат в ранния стадий на неговото зараждане- той не само информира, но прави това с целенасочена патриотична пристрастеност.
Важно място в зараждането на българския плакат заема литографията на Хенрих Дембицки „Сладко е да умре човек за отечеството”[2]. Тя мъчно може да бъде включена към раздела на изящната графика. В нея са подчертани по-ясно отколкото досега елементите на един плакат-табло с възпоменателен характер.В нея са представени в медалиони образите на видни български революционери, групирани около централния медалион с портрета на Раковски. Портретността на образите няма чисто познавателни задачи. Композицията от медалиони е увенчана с надписа, който дава оценка за делото на изобразените, а същевременно съдържа и призив към съвременниците. Надписът „Сладко е да умре човек за отечеството си” определя предназначението на литографията, която дори да е замислена само като блародарствено възпоменание на живите съратници на борците, приема и съдържа образното внушение на агитация в полза на делото за освобождение на българския народ. Всичко това дава право да бъдат открити в образното решение на литографията особености на плакат и да се поставят гравюрите между специфичните начални негови прояви.
Още през Възраждането в рамките на революционната графика по-ярки прояви има мемориалният жанр на плаката. Заражда се и туристическият плакат. Той не преследва явно търговски задачи и е подчинен само на националното осъзнаване на българския народ, а оттук и на освободителните борби. Интересно е, че това става в пределите на щампата, която се определя като гравюра с религиозно съдържание. Докато някои изследователи сочат като едни от наченките на плаката на Запад рекламните текстове, които падканят вярващите да си купят индулгенции за опрощаване на греховете, българските възрожденски щампи са в услуга на светски задачи. Това обстоятелство в още по-голяма степен подчертава революционния характер в зараждането на българския плакат.
Формирането на българския плакат става в годините след Освобождението на България в условията на изграждането и укрепването на буржоазната държава и съпътстващите я борби, в които постоянно нараства значението на работническата класа и нейния авангард. Още по това време плакатът се развива в две основни направления- на търговско-рекламния плакат и на политическия плакат. Зараждането и първите прояви на търговско-рекламния плакат в неговия „чист” вид е свързано с имената на някои изтъкнати следосвобожденски художници. Пример за такъв вид плакат е този, печатан за Пловдивското изложение през 1892г. Плакатът най-вероятно е рисуван от художника Иван Мърквичка. Той дава представа за ранните прояви на българския рекламен плакат и има илюстративен характер.
Рекламният плакат в България става нужен за българската буржоазия и тя го подкрепя и стимулира, но това става неравномерно и художествените резултати не идват изведнъж. Независимо от това предпочитанията на българската буржоазия са към рекламния, а не към политическия плакат.
Политическият плакт като образно оръжие за политическо и естетическо въздействие всъщност се създава от революционното работническо дижение у нас, като се подчинява на неговите борби и расте заедно с неговото укрепване. В края на 19 век, когато в Западна Европа плакатът шества като ново художествено явление, може да се говори и за съществуването на български политически плакат.
Българският плакат през 30-те години
Проявите на политическия плакат през 30-те години и до Девети септември 1944г. се съсредоточават в творчеството на художници, които осъществиха връзка между началните стъпки на революционния плакат през 20-те години и неговия подем в първите години след установяването на народно–демократичната власт в страната. Образният стой на плаката продължава да се формира и да се изявява с ярки творби в областта на периодичния печат, но тези изяви вече нямат качествата на предвестници. Те са спътници на едно вече оформено изкуство.
Типично плакатни решения имат по това време много от политическите рисунки на Александър Жендов. Не случайно неговата рисунка „Вождът” става първообраз на редица плакати непосредствено след Девети септември, а и самата тя е използвана за плакат във връзка с 80-годишнината от Бузлуджанския конгрес. Тази рисунка утвърждава образа на Димитър Благоев като предводител и знаме на борбите на революционизирания пролетариат.
През 30-те години стенните календари са не само разновидност и утвърдена форма на плакат, но те са и важни за характеризиране на тенденциите в развитието на политическия плакат и за отбелязване на негови ярки завоевания. Тези стенни календари следват революционния подем на нашето изкуство на това време и в значителна степен обогатяват досегашната ни представа за него. Те са наситени с открит революционен патос, носители на който са фигури на работници в динамични състояния. Без да загубват плакатността на постройката, композициите са сякаш откъс от самата действителност, отразяват жизнените ситуации, носят дъха на реално съществуващата сила на работнически обединения. Тези календари не са издание само на партията, но всички са дело на художници, които са под влиянието на нейните идеи. Така тези художници освен изданията на партията оформят и календарите на ръководените от нея Независими и работнически съюзи. По този начин революционизирането на нашето изкуство, за което безспорно са спомагали и политическите плакати-календари, през 30-те години става на широк фронт с непроучени още значителни художествени прояви.
Голям е приносът на Александър Жендов за създаването на действен политически календар-плакат, за свързването му с конкретните актуални задачи на партията, както и за неговото издигане до пълноценна художествена творба. Силно е въздействието на календара[3] за 1934г. който Жендов прави за Независимите работнически професионални съюзи. То се гради на намерената най-изразителна художествена образност, която откликва на най-парливите съвременни въпроси и поставя най-актуалните политически задачи. Илюстративността на повечето от по-ранните календари е вече изцяло избягната, като е изграден един внушителен плакат, синтетично решен, дълбоко въздействащ с яснотата на четливия и деен замисъл.
Важна група плакати, издавани през 30-те години, са партийните изборни плакати. Тези плакати продължават от една страна, развитието на сатиричния жанр на революционния плакат, а от друга страна следват основните тенденции на календарите с утвърждаване образи и символи на революционния пролетариат. Това личи дори само от плакатите за изборите за градски и селски общински съветници пред 1932г.
През 30-те години може да се говори не само за формиране на българския плакат, но вече и за неговото жанрово обособяване. В областта на политическия плакат преднина имат агитационно-призивните и сатиричните плакати. По-голяма група образуват мемориалните плакати. Ако през Възраждането и първите десетилетия след Освобождението проявите на мемориалния плакат са в пределите на литографията, която граничи с изявите на изящната графика, сега има вече полиграфически изпълнени творби, които могат да се свържат само със специфичните изяви на плаката. При това се среща различен подход при създаването на образния строй на плакатното внушение. След прегледа на политическия плакат през 20-те и 30-те години, може да се заключи най-напред, че неговото проявяване и разрастване се налага от нуждите на деня, от целите на революционната борба. В това отношение българският политически плакат е естествено аналогично явление на подобни прояви в други страни, зародили се при сходни революционни ситуации. Класовите сблъсъци у нас и по света водят към използване на плаката като идейно-образно оръжие. Както Димитър Благоев и Георги Кирков, така и Георги Димитров и Васил Коларов проявяват непрестанна грижа за изграждането и укрепването на това оръжие. От друга страна развитието на политическия плакат се обуславя от прогресивната ориентация на младата българска интелигенция след войните, от гражданската смелост и обвързаност с борбите на народа, които проявяват редица художници.
Другото основно направление в развитието на плаката през 30-те години е рекламният плакат. Той има много по-благоприятни условия за развитие в обстановката на капиталистическия строй. Може би специфично за България ще се очертае обстоятелството, че стенният календар е една от ранните форми на рекламния плакат. Негови прояви могат да се срещнат още в годините до Първата световна война . Практическата нужда от календар се използва и за рекламни цели, но съществува и разделение между нагледно изображение и текстова информация. Художникът обикновено е автор на илюстрацията, а текстът, съставен от някой друг, е типографски представен. Задачите на художника са предимно декоративни- да оформи едно табло, в което образният материал е предимно документален. Рисуват се и обобщаващи образи и символи, но в това отношение репертоарът е беден и ограничен. Преобладава изображението на жената като символичен носител на различни функции и прояви. Облечена в народна носия или в модерен тоалет, представяна като обикновена жена или крилато същество, тя самата изразява идеята на илюстрацията или се явява помощна фигура, която придържа допълнителни други символи или табела с надпис. Още от началото на своята дейност чрез образи на жена изгражда своите календари-плакати Иван Славов, един от художниците, запазил трайни интереси към тази област- от началото на века до края на 30-те години. Освен това той рисува рекламни плакати в техния „чист” вид. Такъв е например плакатът „Тук студът не влиза”[4], който чрез подходящ вид рекламира отоплителните печки „Балкан”.
Голяма роля за формиране и изясняване на образния строй на българските рекламни плакати имат стенните календари от 20-те и 30-те години. Те имат съществена разлика по композиция и оформление спрямо продукцията до Първата световна война. Налага се преди всичко нагледното изображение. То прави ненужни декоративните рамки или ги изтънява в тесни околовръстни ленти. Изчезва текстовото многословие. Остава само името на фирмата или предприятието. В повечето случаи то има смислова връзка с нагледното изображение, понякога е придружено с рекламен текст, но кратък. Илюстративността намалява, но не изчезва. Правят се опити за метофорични решения. Всичко това се дължи на обстоятелството, че в оформянето на календарите и плакатите занаятчийската самодейност започва да се измества от навлизането в тази област на художници с творческо отношение към проблемите. Наистина тези художници нямат творческа свобода, подчинени са на вкуса на дребни производители и търговци, и поради това не могат да променят потока на безвкусицата, но все пак появяват се отделни творби, които имат място в ранния стадий на обособения вече български плакат.
Рекламните календари според идеите,които са вложени в тях , могат да се разделят на няколко вида. Една голяма група от тях са изградени по схемата фирма-производство. Решенията в тази група се градят в търсене на подходящ шрифт и място за натрапчиво изписване името на фирмата и документално, познавателно изрисуване на самата стока. В друга група плакати основно въздействие има призивният рекламен текст ( например „Опитайте новите цигари!”). Трета група плакати не показва пряко произвежданата стока, но наименованието на фирмата е придружено с обяснителен текст за качествата на тази стока. Четвъртата група плакати гради своята агитация на подтекст, който се подсказва от сюжетната композиция на нагледното изображение.
Освен в стенния каледнар, началото на българския рекламен плакат може да се търси в изображението на фабричната марка, в етикетите за пропагандиране на артикули. И в България през 20-те и 30-те години театралните съобщения, рекламите на параходни агенции, жп гари и на туристически сдружения стават също предмет на плакатното изкуство. Много плакати се издават по поръчка на Министерство на железниците, благодарение на което се развива туристическият плакат. Такива плакати рисуват Александър Жендов, Наум Хаджимладенов. Много плакати издават също Българската държавна лотария, централата на Плавдивския мострен панаир. Някои големи спортни събития дават повод да се направят и спортни плакати. Рисуват се плакати и за изложби, за театрални постановки и филмови продукции.
Така осъзнатата още в началото на века нужда и полза от образната реклама получават след войните по-широко развитие. Благодарение на това се обособяват няколко жанрови форми на рекламния плакат. В тяхното развитие обаче липсва идейната заинтересованост от страна на художника, която е така силно изразена пти политическия плакат. При рекламния плакат на почит е вкусът и изискването на поръчителя, но все пак се отбелязват отделни успехи. Пенчо Георгиев е такъв пример за художник, който има дял в общото развитие на плаката. Той не подценява плаката като изкуство, напротив проявява много сериозно отношение към него. Някои негови творби днес могат да се наредят между постиженията на българския рекламен плакат през 30-те: плакатът, който рекламира боите „Indanthen” и плакатът на цигари „Ракета”[5]. Плакатите на Георгиев не са най-ранните „чисти” рекламни плакати. Според художествените си достижения обаче те се отделят сред ранните рекламни плакати и му отреждат място на пионер.
Трябва да бъде отбелязана и дейността на Георги Атанасов. Той създава свой стил в рекламирането на богатствата на българската земя. Изградените от него в илюстрацията образи на български деца[6] навлизат и в плакатното му изкуство. Декоративната стилизация на тези идеализирани образи е свързана с тяхната национална типизация. Това обстоятелство в значителна степен определя конкретно действеното внушение на плакатите на Атанасов. Плодовете, които той често рекламира чрез изписването им в едри планове, се характеризират не само като вкусни и примамливо сочни, но и като богатство на българската земя.
С проявите на българския туристически плакат в края на 30-те и първите години на 40-те е свързано ранното творчество на Ангел Тилов. Той прави стенните календари на Българските държавни железници и още в тях се изявява като художник, който умело и с чувство разкива красотите на България в плакатни по характер творби. Особено характерни и сполучливи в тази област са първите му плакати- „Искърското дефиле”[7], „Рилския манастир”, „Търново”.
В своята цялост, макар да навлиза във всички жанрове, българския плакат чак до средата на 40-те години няма условия за нормално развитие. За политическия плакат като оръжие на пролетариата не съществува обстановка за свободни изяви. Той се формира и израства в борба с тази обстановка. Рекламният плакат, който се ползва главно от буржоазията, се намира в плен на еснафски вкусове и принизени изисквания. Той също се развива, но само в случаите, когато се противопоставя и намира начини да преодолее тези вкусове и принизени изисквания. За това успехите, които все пак българският плакат отбелязва в обстановката на буржоазнокапиталистическа България, днес добиват по-голяма цена, а техните творци заслужават по-достойно признание, особено в областта на политическия плакат.
Изобразителни материали
Изобр.1
Изобр.2
Изобр.3
Изобр. 4
Изобр. 5
Изобр. 6
Изобр. 7
Библиография
1. Босилков, С. (1973). Българският плакат: Предвестници. Ранни прояви. Съвременно развитие, изд. Български художник
2. Аврамов, Д. (1994). Летопис на едно драматично десетилетие, част I, изд. Наука и изкуство
3. Юлиан Митев,19.10.2009, Иван Газдов като плакатист, извлечено на 23.01.2011г. от: http://blogs.mail.ru/bk/waz56/tag/%C3%E0%E7%E4%EE%E2
4. статия в Уикипедия: Плакат (31.12.2011), извлечено на 22.01.2011 от:
Няма коментари:
Публикуване на коментар