Проблемът за свободата на женския избор в повестта „Нора” на Иван Вазов и в романа „Чифликът край границата” на Йордан Йовков

Факултет по славянски филологии

КУРСОВА РАБОТА

Учебна дисциплина: Българска литература между Първата и Втората световна война

Тема: Проблемът за свободата на женския избор в повестта „Нора” на Иван Вазов и в романа „Чифликът край границата” на Йордан Йовков

                                         Изготвил: Ива Георгиева Йоргова                              

                                                            Специалност: Българска филология                

                                                             IV курс, V група, 11074

След Освобождението атмосферата в България се променя, навлизат нови културни идеи и течения от Запад. Темата за свободния избор и за еманципацията на жената става актуална. Едно от произведенията, повлияли за нейната актуализация, е драмата на Ибсен “Nora”. Написана е 1879 година, а в България се появява през 1897 година в “Куклен дом”. Изписването на името на знаменитата Ибсенова героиня с латиница има за цел да подскаже различие не само от географска гледна точка, но и такова между две епохи, между две общества в нееднакви фази на своето развитие, може би и между два национални манталитета. В този момент България, след петвековното турско робство,  поема по пътя на независима държава, навлизайки в продължителен период на неминуем, но и мъчителен процес на радикална трансформация във всички области на живота. И ако голяма част от нашата интелигенция на прелеза между ХІХ и ХХ век съвършено точно се ориентира към европейската литература като към носител на потребните за страната ни идеи и естетика, други нейни представители начело с Иван Вазов (1850-1921), създателят на новата българска книжовност, виждат в тяхното привнасяне от Западна Европа опасност за още крехките основи на нашето общество, току-що проходило самостоятелно.

Хенрик Ибсен може да бъде считан и за един от първоучителите по драматическо изкуство у нас, макар че имиджът му на критически реалист в неговата сфера и на писател-философ с нюансирано познание за индивида, за диалектическото естество на причинно-следствената обвързаност на субективно и обективно е оставял - в продължение на десетилетия - на заден план този на майстора на словото, на изтънчения и свръхчувствителен поет, постигнал неоспоримо съвършенство в изграждането на забележителни драматургични конструкции и извършил истинска революция в световния театър, подета и доразгърната от Метерлинк, Стриндберг, Хауптман. Добре известен и общовалиден факт е, че произведенията му водят особено пълнокръвен живот в изследователската и оперативно-критическата продукция на театроведите, съдържаща - наред със способността на автора им да буди безпокойство и да предизвиква, да поставя въпроси със значимостта на отговори - и предложения за тяхното тълкуване, толкова по-многобройни и изненадващи, колкото по-късни негови творби визират. Нора не прави изключение от повечето централни персонажи у Ибсен и изпитва онова замайване, загледана в сякаш бездънната пропаст на своето семейно щастие, с каквото Киркегор сравнява усещането от типа angest: смесица от тревога, боязън и паника, породена от чувството за безизходица, за затвореност в омагьосан кръг, пристягащ с болезнеността на примка, но българското ибсенознание все още не е стигнало до разясняване на цялата знакова сложност на героинята в “Куклен дом” независимо от толкова успешни, някои дори паметни, постановки на тази драма у нас в продължение на повече от век - до първите години на настоящия, и в които преобладаващата кажи-речи по традиция реалистично-битова страна в трактовката й - режисьорска, актьорска, сценографска, вече се тушира, но все пак не за сметка на онова обществено значимо съдържание на творбата, от което някога се е възползвал и Иван Вазов, за да отреагира на други актуални явления в българската действителност.

 През 1907 година излиза Вазовата повест, показателно озаглавена “Нора” и възникнала в полемика с възгледа на Ибсен за свободата на жената, а и фактът, че бива включена като отделна книжка в библиотечната поредица. “Духовна пробуда”, издържана в духа на по-консервативната за времето нравственост и създадена с възпитателна цел, говори красноречиво за задачата, която си е поставил нейният автор. Самата повест е по-скоро морализаторска, отколкото психологически обоснована, без съмнение мотивирана от сериозното безпокойство на Иван Вазов за моралната устойчивост на обществото и от ширещото се влияние на явлението, вече обозначено като ибсеизъм, върху новите поколения българи, в чиято “зараза” той виждал голяма опасност за брака, за семейството преди всичко, а оттам и за нацията като цяло. Неговата героиня на име Любица напуска съпруг и невръстно дете, тласната към бягство извън семейния дом в Русе от представлението на “Куклен дом” в този град, за да потърси в София удовлетворение на жаждата си за волност и стимулиращи емоционални изживявания. Но драматичният крах на илюзиите й, разочарованието от студения егоист и социален паразит Тихов, в когото си въобразява, че се влюбва, я кара да преосмисли постъпката си и макар подир мъчителни колебания тя все пак се завръща в Русе при своя всеопрощаващ съпруг Гойчев, инак блед и невзрачен образ, но според автора олицетворение на онази душевна уравносвесеност, скромност и трудолюбие, които единствено могат да опазят хората от морална поквара или да им помогнат да се отърсят от нея, ако разложителните й процеси са започнали. Кризата, която е преминала, сигурно ще направи от Любица добра съпруга и майка, ще я принуди да се примири с ролята, задължителна според Вазов за всяка жена - тази на пазителка на семейното огнище, а следователно и на традиционните ценности, нравствени и духовни, фундаментално важни за укрепването на личността и за еволюцията, индивидуална и колективна, в новите обществени условия.

Прави впечатление, че в края на повестта Вазов поставя своята героиня Любица в правилния път  и тя се връща обратно при семейството си. След кратката си авантюра с Тихов, от която тя излиза измамена, сякаш успява да се опомни и решава да даде втори шанс на живота си с Гойчев. Писателят иска да покаже, че никога не е късно да се следват моралните норми. Но е важно да се отбележи, че Любица не е лека жена, тя е една нещастна жена, и заедно с Нора на Ибсен- въпреки отдалечеността на средата и обстоятелствата, които са ги породили, са посестрими не по родство или съдба, но заради високата цена, заплатена от тях за мечтата на живота им.

1911 година излиза драмата “Казаларската царица”. Тя, както повестта “Нора”, разказва историята на една свободомислеща и наивна жена- Цонка, която се влюбва в Пенчо Трайчев, измамник, решил да се възползва от наивността й. Но за разлика от повестта “Нора”, в която идеологът на нацията връща Любица в правия път в края на повествованието, в “Казаларската царица” краят на Цонка е трагичен- тя се самоубива. Нарушила семейните и моралните кодекси, Цонка изкупва своята вина с живота си. Защо Вазов постъпва така с героинята? Защо Любица е върната обратно в семейството, а Цонка умира? Може би писателят иска да покаже и другата страна на нещата, че  освен прошка има и наказание. Не винаги проблемите свършват с щастлив финал. Понякога изкупването на греховете е неизбежно, колкото и висока да е цената.

Ако  в  периода между двете световни войни женският въпрос е една от най-популярните теми на публично обсъждане, то в периода след Освобождението той тепърва навлиза. Започва натрупване на женски практики като женска педагогика, женски дружества, женска литература. Това води до обособяване на женската идентичност като нещо отделно, автономно. Навлизането от Запад на въпроса за женската еманципация е може би най-главната причина Вазов да обърне специално внимание на моралните ценности, които трябва да притежава българската жена.  Той създава нейния  митологичен образ такъв, какъвто  го вижда, какъвто трябва да бъде в националната ни литература, и упорито и последователно го използва в своите произведения. По този начин се опитва да го утвърди и да го противопостави на модерния женски образ, идващ от Запад. Ражда се проблемът за свое и чуждо в литературата и изобщо в културата на възрожденска България. Писателят ревностно брани българския патриархален модел на семейството и по-конкретно запазването на моралния образ на жената пред навлизащият модерен и иманципиран нейн образ. Във всички разгледани до тук произведения ясно се вижда  какъв е образът на правилната жена. Следователно може да се каже, че само моралната жена има щастието да се справи с перипетиите, поднесени от съдбата. Неморалната жена, отказвайки се от добродетелите и подвластна на чуждата мода,в повечето случаи е обречена на погром.

Ситуацията в България след Освобождението си прилича с тази след Първата световна война- и в двата случая на страната е необходимо да се съвземе от преминалата буря и да насочи поглед  към нови хоризонти.  Какво се случва с литературaта след Първата световна война? Вкусът към фрагмента (Гео Милев), към по-къси, неканонични  прозаически жанрове, към лирически настроения в прозата (Георги Райчев, Ангел Каралийчев), към експресивно раздвижена и стилизирана проза  (от Каралийчев до Чавдар Мутафов)  са в основата на ред търсения в прозата от този период, особено в началото му. Но освен всичко това през междувоенния пероид продължават да работят и утвърдени вече прозаици от по-старите поколения. Те или остават верни на своята ранна поетика и творчески концепции ( Влайков, Стаматов), или се развиват доста разколебани от новите тенденции (Елин Пелин).

Йордан Йовков (1880-1937) е от групата писатели, които   остават верни на идеалите си и творческите тежнения на ранната си младост. У Йордан Йовков в преобладаващата част от творчеството му разказите съществуват, за да изградят по-голямо, единно конципирано епическо пространство. Той стои твърдо зад идеята, че човек е изцяло свързан с природата и с труда,  и тази връзка трябва да бъде запазена с цената на всичко. Освен това той има сходно мнение с това на Вазов, че в центъра на всичко стоят патриархалните ценности и те трябва да бъдат опазени независимо от новите идеи и течения, които идват от Запад, и, част от които сеят поквара. Както вече беше споменато след Първата световна война въпросът за свободния избор на жената е вече доста актуален. Йовков изказва своето мнение по тази тема, макар и непряко. Това се вижда в романа му „Чифликът край границата”, който излиза като самостоятелна книга през 1934 год. Въпреки разликата в поколенията и в годините, през които пишат,  сходни са Йовковите възгледи по този въпрос с тези на Вазов.  В романа му „Чифликът край границата”, както и по-рано в повестта му „Земляци”, авторът се опитва да покаже, че войната прекъсва връзката между селянина и земята, отдалечава го от нея и вещае гибел за българското село. Но разрухата подкопава основите на традиционния бит не само в селото, тя е в основата на разлагането на социалните отношения, на обезценяването на моралните ценности;  в психиката се борят сили, причиняващи тежки крушения на героите. Войната погубва традициите, под развалините от нея остават погребани патриархалните ценности. По този начин бива прекъсната връзката с родното, традиционното и започва навлизането на нови модели, които са несъвместими с родовата традиция. Носителка на тези нови идеи и модели на поведение е и  главната героиня на романа „Чифликът край границата”- Нона. Тя е единствена дъщеря от втория брак на исьоренския чифликчия Манолаки с Антица. Още в началото на романа Йовков обрисува нейната красота- „висока, слаба, с тъмнокестенява коса, с тънки извити вежди и хубави черни очи, обкръжени с дълги мигли”, тя е пълно копие на своята майка. Може да се каже, че Нона е своеобразно продължение на своята майка. Заради нейната красота тя може да бъде сравнена с ангел, но прави впечатление, че неколкократно в творбата е подчертан черният цвят на очите й, което препраща към връзка с тъмните сили. Тези очи главната героиня наследява генетично от своята майка, което води до мисълта, че и Антица е била свързана с тъмните сили.  Нона гради своя образ чрез миналото, чрез истории, тя се опитва да прилича на своята майка не само външно. Трябва да се отбележи, че, въпреки че романът започва и  завършва с образа на Нона, по-важен е образът на Антица. Ноновата майка е истинската господарка на чифлика. Тя е жената, пленявала сърцата на всички хора около нея не само заради красотата й, но и заради безкрайното й милосърдие и съпричастие към проблемите на хората. Пример за благодарността на хората към Антица е дядо Велю Киров от Главан, който идва пеша до Сеново, за да целуне ръка на  Антица. Майката на Нона иска да раздаде земята на чифлика на хората и да има колективно управление на земята. Чрез Антица и Нона Йовков продължава така специфичното за него двойничество на образите. Сама по себе си Нона също е двойствен образ, защото едновремрнно е „господарка на житата”, свързана със земята, но и жената, коята е живяла и учила в Швейцария, и, коята носи западния манталитет със себе си. Може да се каже, че Нона е направена като колаж от типове, за да може да отговори на нуждите на романа. От своя страна образът на Вазовата Любица е изграден въз основа на книгите, които тя чете, и на представленията, които гледа, нещо, над което авторът се отнася с лек присмех. Тя  не е жена, покоряваща всички около себе си, както Нона или Антица, а отчаяна съпруга, търсеща някакво разнообразие от повтарящото се ежедневие. В сложната структура на Нона се вплита и навлезлият по това време  образ на фаталната жена. Всички мъже, които се влюбват в нея, се погубват по един или друг начин. Общо между двете героини е това, че не им стига любовта само на един мъж, и, че непрекъснато се колебаят в избора си. Дори фактът, че е сгодена, не пречи на Нона да флиртува с други мъже като Йосиф и Галчев. По този начин не само нарушава светостта на връзката си, но си играе и с чувствата на другите. Тя се държи високомерно и без никакво уважение към мъжете, които я обичат. Дори когато Нона усеща, че е влюбена в Галчев и той отива на гости с майка си в чифлика, Нона не пропуска възможност да го унижи и да не спомене годеника си. Любица пък с лекота изоставя мъжа си и малкото си дете, защото вече не й е достатъчна само любовта на съпруга й. И двете героини са лекомислени и не разсъждават какви ще бъдат последствията от техните действия.

         Въпреки различията между Нона и Любица основното свързващо звено между двете е последвалото страдание от собствения им избор. И в двете творби загърбването на патриархалните норми и нарушаването им носи само нещастие за Любица, а за Нона и фатален край. Фаталната жена в крайна сметка се оказва фатална дори за самата себе си. Самоубийството на Нона е доста неочаквано, но до известна степен то е с дидактическа цел. Чрез него Йовков показва мнението си към „модерните”  жени, които са позабравили своето място в семейството и се опитват да взаимстват  идващия западен манталитет. Както вече беше споменато за Йовков най- важна е връзката на човека с природата и със земята. Всичко това може да бъде причислено към патриархалните ценности, а част от тях е и традиционната роля на жената в семейството като пазителка на домашното огнище, а не като свободна новаторка, която се опитва да проправи своя път в обществото и да се еманципира, но чрез погубването на традициите. И за Вазов и за Йовков еманципацията е свързана с липсата на морал и затова и двамата се опълчват срещу този вид жена като показват, че забравянето на патриархалните норми е пагубно и носи след себе си само беди и нещастия.

         Вазов тълкува погрешно Ибсен и философията му поради омразата си към кръга „Мисъл” , защото писателите от този кръг са почитатели на норвежкия драматург. Но повестта „Нора” не е създадена с единствената цел да е в опозиция с Ибсеновата „Нора”. По-скоро тя е сътворена с дидактическа цел- да покаже на българската жена пример за неподръжание.

         От своя страна Йовков също е запознат с произведението на Ибсен (гледал е представлението „Нора”), но може да се каже, че и неговата Нона не е създадена, за да влезе в конфликт с Нора, и да покаже, че такъв тип модерна жена няма почва у нас. По-скоро може да се каже, че целта и на двамата автори е да запазят патриархалните ценности колкото се може по-дълго във времето и да изкажат позицията си, че щастието е в сплотеното семейство, а не в правото на свободен избор. Иначе казано и за Вазов и  за Йовков колективното благополучие е по-важно от индивидуалното.

Библиография:

1.     Игов, С., „ История на българската литература 1878 – 1944 ”, издание на БАН, С., 1991

2.     Йовков, Й., „ Чифликът край границата ”, издателство „ Български писател ”, С., 1983

3.     Сарандев, И., Българска литература /1918-1945/ том I, изд. къща „Хермес”, 2004

        

Държавен зрелостен изпит в България и във Франция- сравнителен анализ

Съдържание:

1. Обект, предмет и цели на изследването- 2

2. Съдържание на  държавния зрелостен изпит по български език и литература и анализ на типовете упражнения в него- 3

3. Френски държавен зрелостен изпит по език и литератра- съдържание и анализ- 10

4. Приложения  (Държавни изисквания към държавния зрелостен изпит по български език и литература, примерни въпроси и теми на френския държавен зрелостен изпит,  примерен конспект на френския държавен изпит по език и литература за 2008 година)- 16

5. Библиография- 20

Обект, предмет и цели на изследването

         Държавните зрелостни изпити са задължителни за всички ученици, завършили успешно последния клас от средното си образование. Те се полагат, за да бъдат проверени знанията, уменията и компетентностите на учениците по съответния език и литература. При успешно взимане на изпитите учениците получават диплома за завършено средно образование. Държавните зрелостни изпити имат за задача да проверят нивото на грамотност на учениците, техните комуникативни компетентности и уменията им да създават текст. В различни държави зрелостните изпити имат различни варианти и особености.

Обект на изследването - съпоставително изследване на модели за зрелостен изпит, провеждани в различни държави.

Предмет на изследването - държавните зрелосни изпити по български език и литература и френските държавни зрелостни изпити по език и литература.

Цели на изследването-

·        Съпоставка и анализ на държавните зрелостни изпити по български език и литература и френските държавни зрелостни изпити по език и литература.

·        Анализ на типовете упражнения в държавните зрелостни изпити по български език и литература и във френските държавни зрелостни изпити по език и литература.

·        Показване на предимствата и недостатъците на държавните зрелосни изпити по български език и литература и френските държавни зрелостни изпити по език и литература.

·        Установяване какви знания и  умения на учениците се проверяват  в края на тяхното обучение.

Съдържание на  държавния зрелостен изпит по български език и литература и анализ на типовете упражнения в него

Държавният зрелостен изпит по български език и литература може условно да бъде разделен на шест части:

 I част- е даден текст, който трябва да бъде прочетен и от него да бъде извлечена определена информация. Тази част от държавния зрелостен изтип се състои от около 5-6 въпроса.  Упражненията в тази част са затворени- формулирани са четири възможни отговора, от които само един е верен. Този тип упражнения не изискват някакви предварителни знания, те проверяват умението на изпитвания за четене с разбиране. Такъв тип упражнения за  четене с разбиране има и в изпита след седми клас, така че се стига до заключението, че въпросните задачи не са за проверка на знания, придобити през гимназиалния курс, а на принципни умения за извличане на определена информация от даден текст.

 Примери за въпроси върху текста за разбиране:

-примери за затворени упражнения:

В текста се говори главно за:

а) езика като универсално средство за общуване

б) стилово уместната употреба на езика

в) разединяващата роля на езика

г) езиците като естествено и изкуствено създадени                                                   

 От текста може да се направи изводът, че:

а) националните езици полагат границите между отделните държави

б) преди два века френският език е бил официален език в Русия

в) общуването с връстници от цял свят е възможно само ако владееш компютърния език

г) езикът сближава, но и разединява представителите на една и съща общност     

         В своята книга „Тестология за учители” Фелиянка Стоянова изследва  46 учебника по теория на тестовете и извежда най-важните правила, които трябва да бъдат спазвани при създаването на тестове. Едно от тези правила

гласи-„Въпросителната форма при формулировка на условието е за предпочитане пред недовършеното изречение”. Както се вижда от дадените примери, тук това условие не е спазено. Алтернативен вариант на задаване на условието на първата задача е- „ Коя е темата на текста?”. По-правилното задаване на условието спомага за по-лесното и бързо намиране на верния отговор.

                                                                                       

II част- обхваща въпроси за лексикалната и граматичната норма, както и упражнения за логическите отношения в езика.  Проверяват се знанията на учениците за езиковата система и адекватното й използване, както и знанията за езиковите средства и адекватното им използване.В тази част също има около 5-6 въпроса.  Типовете упражнения в тази част са- затворени, отворени ( зададен е някакъв граматичен или смислов модел, който трябва да се допълни) и редактиращи (изискващи замяна на дума или израз с цел преодоляването на нарушенията в смисъла на изреченията).

             Примери за въпроси, свързани с лексикалната и граматичната норма, както и с логическото отношение в езика:

 - пример за затворени упражнения:

  Какво означава фразеологизмът говорим си на чужди езици?

а) говорим на различни езици, но се разбираме прекрасно

б) днес голяма част от българите владеят чужди езици

в) говорим на един и същ език, но не постигаме разбирателство

г) често в речта си употребяваме много излишни чуждици    

           -пример за отворено упражнение:

 Попълнете местата за писане така, че в двойките да се запази отношението:

             а)  поет - стихотворение

художник - .........................                      

.............................. – статуя                     

б) любов - омраза                    

радост  - ................................

............................. – смелост                                                               

Конкретно за тези две упражнения може да се каже, че те, също като упражненията  от текста за четене с разбиране, са за проверка на потенциалните знания на ученика и за неговата обща култура, а не за някакви специфични знания, придобити по време на обучението му в училище.

III част от изпита проверява знанията на учениците по правопис и пунктуация. Въпросите в тази трета част са около 12 на брой.  Видовете упражнения в тази част са  затворени, със зададен резултат (посочен е броят на търсените грешки) и коригиращи ( търсят се незададен брой грешки в изречение или в свързан текст).

 Примери за въпроси, свързани с правописа и пунктуацията:

- пример за затворени упражнения:

В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?

а) Картината внушава усещане за безсилие, безпомощност и безжизненост.

б) Смъртта и скръбта са се слели в един безмерно очайващ хоризонт на живеенето.

в) От символ на срама бесилото се превръща в знак на подвига и води до идеята за безсмъртието.

г) Това първо либе безпорно е смъртта, усмихнатата героична смърт.        

-пример за упражнение със зададен резултат:

В текста има пропуснати 5 запетаи. Поставете ги.

         От дълги години Вавилон бил покорен от персите, но не загубил независимия си дух. Тогава царувал Дарий и по негово време се подготвил първият бунт срещу чуждото робство. Благородниците и всички вавилонски принцове трупали по домовете си провизии така че да могат ако се наложи, да устоят на обсадата.

         В началото на царуването на Дарий в персийската държава се възцарил хаос и вавилонците решили че тъй като управникът има твърде много грижи бунтът им има вероятност да успее. Съзаклятниците доказали решимостта си, като избили жените във всяко семейство и пощадили само майката.

         Научавайки това, Дарий събрал армията си. Обсадил града, чиито стени били набързо укрепени от въстаниците и започнал военни действия срещу Вавилон.

         Упражненията от този раздел проверяват дали изпитваните са запомнили правилата за правописа и пунктуацията заедно с техните изключения.

 IV част на изпита е отново текст, той е с цел проверка на знанията за задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста. Съответно тук упражненията са за създаване на текст въз основа на друг готов текст по зададени критерии.

 Примери за въпроси за проверка на знанията  за задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста:

-пример за упражнение за създаване на текст въз основа на друг готов текст по зададени критерии:

Разделете текста на смислово обособени части. Формулирайте темата на всяка една от тях.

 Предайте съдържанието на текста в резюме.

V част на  държавния зрелостен изпит съдържа въпроси, свързани с изучавани литерарурни произведения. Проверяват се знанията за конкретни литературни творби, стилистични фигури. Също така се проверяват знанията на учениците за историческите периоди в литературата, за изучаваните автори- животът и творчеството им. Упражненията в този раздел са предимно затворени, но има и няколко отворени задачи.

  Примери за въпроси, свързани с проверка на знанията за конкретни автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история, както и знания за строежа и функционирането на художествената творба:

- пример за затворено упражнение:

Коя от изброените творби НЕ е лирически текст?

а) „Потомка”      

б) „Йохан”

в) „Албена”

г) „Ралица”           

-пример за отворено управнение:

     Какви тропи и фигури на езика са подчертаните изрази?

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди (а),

желязото (б) срещат с железни си гърди (в)

и фърлят се с песни в свирепата сеч ...

                                    (Иван Вазов, „Опълченците на Шипка”)

а) ................................................

б) ................................................

в) ................................................                                                               

         Голям е процентът на затворените упражнения и в тази част от изпита. Поради тази причина не може да се направи коректна равносметка за нивото на знанията на учениците, тъй като е голяма вероятността за налучкване на отговорите.

 VI част -учениците трябва прочетат откъс от изучаван художествен текст и да напишат кратка тема ( до 4 страници) по поставен проблем. В този коментар на литературно произведение се проверяват уменията на учениците за създаване на аргументативен текст по проблем, степента на овладяване на граматичните, правописните, пунктуационните и синтактичните норми, възможността за самостоятелно мислене и изразяване. Проверява се и до каква степен ученикът познава даденото литературно произведение.

Пример за тема, върху която учениците трябва да напишат тема:

Прочетете откъса от разказа “Песента на колелетата” и коментирайте в обем до 4 страници проблема за смисъла на човешкото съществуване, представен в текста.

         Темата на текста винаги е пряко свързана с конкретно литературно произведение. По този начин се проверява първо дали ученикът е запознат с литературното произведение и след това уменията му за създаване на аргументативен текст. За разлика от българския вариант за  държавен зрелостен изпит във френския изпитваният има право да си избере една от три зададени теми, които са с разнообразна тематика и имат не само литературна, но и социална или философска тематика.

         Държавният зрелостен изпит по български език и литература проверява конкретни знания и умения на учениците. Той се състои в по-голяма част от затворени упражнения. В отворените задачи и в тези за създаване на текст отново се проверяват конкретни знания на учениците. Като цяло се установява дали учениците знаят правилата за пунктуация и правопис и техните изключения. Липсват упражнения за проверка на оценъчното мислене на учениците и за самостоятелно съставяне на текст, в който да бъде проверена степента на самостоятелното мислене и изразяването му, комуникативната компетентност на учениците.  Характерът на темата в последната задача на изпита е винаги тясно обвързана с даденото литературно произведение. Няма теми с философска или пък културна насоченост. Прави впечатление и големият брой на упражненията (четиридесет на брой без темата за развиване)в държавния зрелостен изпит по български език и литература. Този брой не позволява по-задълбочено мислене върху отговорите и често се правят грешки и от недоглеждане. Също така не остава достатъчно време за развиване на последния въпрос, което също оказва влияние както върху оценката на ученика, така и върху възможността му да напише и изложи всички знания, които притежава. Не на последно място недостатъчното време за изпита е причина и за невъзможността обективно да бъдат проверени ученическите способности (причините са посочени по-нагоре в текста). Алтернативен вариант на изпита- намаляване обема на въпросите. По- конкретно- по-малко затворени задачи, защото те проверяват точно определени знания на ученика за правилата и изключенията на езиковите норми, като при тях не е изключена и вероятността за налучкване на верния отговор. Включване на повече отворени задачи, в които по-ясно личат компетентностите на изпитвания за прилагане на езиковите правила на практика. Оставяне на повече време на ученика за развиване на аргументативния текст

Френски държавен зрелостен изпит по език и литератра- съдържание и анализ

Френските държавни зрелостни изпити са въведени още пo време на управлението на Наполеон I през 1808 година. Те са задължителни за всички, завършващи средното си образование и  са два вида- предварителни и крайни. Има и втора група- устни, но те се провеждат при поправителните изпити. Има и втори държавен зрелостен изпит, в зависимост от избрания от ученика профил.

         Независимо от следвания профил, в който се изучават учениците в предпоследния гимназиален клас- икономически, литературен, научен или технически- държавният изпит по френски език е еднакъв за всички профили с изключение на някои съдържателни аспекти. Единствено обемът на конспекта може да варира. Изпитът за всички е четири часа. Чрез него се проверяват уменията на учениците за спазване на правилата за правопис и пунктуация, знанията им за лексикалната и граматичната норма, уменията за създаване на аргументативен текст. Проверяват се още знанията за строежа и функционирането на художествената творба.

         Темите на изпита са изградени от набор от текстове, съдържащ евентуално илюстративен материал, помагащ за разбирането и обогатяващ значението на набора. Също така този сборник може да представлява кратък цялостен текст или дълъг откъс (не повече от три страници).

         Първа възможна част, отнасяща се до въпроси върху набора от текстове. Задават се един или два въпроса върху сборника с материали, изискващи отговори за развиване, тези отговори могат и да бъдат предложени. Те проверяват способностите на учениците за четене с разбиране и ги приканват да изграждат връзки между отделните документи и да предлагат различни интерпретации.

         Втора част – една от три възможности по избор. Това са писмени работи, свързани отчасти или изцяло с набора от текстове. Те са – коментар на литературен текст, дисертация и творческо писане. Тази писмена работа представлява най-важната част от изпита.

         Ако има отворени упражнения с отговори за развиване (едно или две на брой), писмената продукция се отценява минимално на 20 точки. Ако няма такива, тя се отценява минимално върху 16 точки за литературния, икономическия и научния профил и върху 14 точки за техническия профил.

КОМЕНТАР НА ЛИТЕРАТУРЕН ТЕКСТ

         При литературния, икономическия и научния профил кандидатът съставя работа, в която представя по организиран начин това, което е запомнил от прочита и обосновава интерпретацията и мнението си. При техническия профил темата е формулирана по начин, който да води кандидата в структурирането и излагането на  изпитната му работа.

         Коментарът е изграден върху зададен литературен текст, възможно е да бъдат предложени и два текста за съпоставка. Тези текстове фигурират в набора от текстове и в конспекта.

         Какви знания и техники трябва да се овладеят за коментара? Трябва да се познават жанровете, теченията и характерните за тях стилистични средства, заложени в програмата. Необходимо е  да се докаже способността за реагиране върху литературен текст, т.е. да се приложат знания и усет за събирането на бележки относно текста. Нужно е да има систематичност и логичност на тези забележки, не е достатъчно само да се отбелязват, трябва да се покаже и ефективност при организирането на ограниченото време върху текста за коментиране и върху черновите. Необходимо е постройката на структурираната работа да бъде с прогресивен план, подчертаващ спрецификата на текста, не е позволен линейният коментар. Разликата между линейния и прогресивния план на изпитната работа е, че първият вид се движи по посока задълбочаване и развиване на поставения проблем, а вторият вид върви заедно със съдържанието на зададената литературна творба и е близък до преразказване.  Друго умение, което трябва да се приложи, е  да се събират хипотези върху прочита и цитати от текста, които да служат за опора. Не е позволено една част от анализа да се базира на написаното в текста, а друга да се базира на личното мнение. Композицията на аргументативния текст трябва да бъде с увод, изложение (от две или три части) и заключение, като е задължително всички  да са логично свързани.

         Предимства и трудности на коментара:

Предимства-текстът фигурира в конспекта, не е напълно непознат за ученика, по този начин ученикът, благодарение на помощния материал, винаги може да измисли някаква тема. В часовете по френски език ученикът е научен да коментира текста и да прави забележки. От ученика не се очаква да следва някакъв определен модел, а се следи неговия усет за изграждане на аргументативен текст. Колкото повече изпитваният се задълбочава в текста, толкова повече неща може да напише.

         Трудности- коментарът не трябва да преразказва текста. При коментара ученикът не трябва да пише всичко, което се отнася до жанра и течението, към които се отнася авторът, а по конкретното произведение. Анализът изисква логическо мислене, трябва да се опира върху факти, а не върху лични впечатления. В анализа не трябва само да се изброяват фактите, трябва да бъдат и интерпретирани. Не трябва да се бърка интерпретация с даването на мнение. Идеите на ученика трябва да бъдат подредени и написани според обмисления план. Не трябва да се използва някакъв стандартен план, защото може да се получи разминаване със спецификата на текста. 

ДИСЕРТАЦИЯ

         Дисертацията представлява развиването на лично и аргументирано разсъждение върху литературна проблематика, заложена в конспекта. Работата върху дисертацията трябва да следва определено развитие и да бъде убедителна за читателя. Важен е задълбоченият анализ от различни гледни точки на базата на различни произведения. В увода й трябва да бъде представен третираният проблем, отделните части трябва да бъдат логично свързани и заключението трябва да съдържа синтез и логичен завършек на разсъждението. Работата върху дисертацията се базира на заложеното в конспекта и разсъжденията са върху познати жанрове, теми и произведения. Но трябва да бъдат мобилизирани и личната култура и познания.

         Какви са уменията и техниките за овладяване на писането на такъв вид тема? Разбиране на зададената чрез цитат или тема проблематика. За това е нужна способност за анализиране на ключовите думи. Да се развие аргументация върху тази проблематика. Способност за логично и структурирано разсъждение, не трябва да се повтаря някой научен наизуст урок, за да се запълни обемът. Необходимо е да има организация на разсъждението според логичен план, адаптиран към темата. Препоръчително е да се предложи илюстрация на мисълта с добре избрани примери и цитати. Трябва да се избягват прекалено абстрактните разсъждения, които не се опират на никакъв пример. Но не трябва да се прави и обратното- да се изброяват произведения, автори и цитати без да са извлечени разсъждения. Хубаво е в увода да се споменават въпроси, пораждащи проблематиката, към които да бъдат отнесени ясни отговори и заключение. Важно в дисертацията е качеството на изразяване- стилът и семантичната яснота.

        

         Предимства и трудности на дисертацията:

         Предимства- разсъждението е върху точка от конспекта, изучаван през годината. Няма определен обем  на дисертацията и не е нужно тя да е дълга. Има по-голяма свобода на воденето на мисълта, защото тя се опира на личното разсъждение, аргументите, примерите и цитатите. Няма опастност от преразказ.

         Трудности- дори ученикът да има много идеи, трябва да бъде засегнат конкретно зададеният проблем, има опасност от излизане от темата. Цитатите трябва да се знаят наизуст. Не е достатъчно ученикът да има идеи, те трябва да се подредят спрямо логично развитие.

ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ

         Кандидатът трябва да напише текст във връзка с текст или текстове от набора, изпълнявайки редица от ясно зададени условия. Тези условия са свързани с жанровете, стилистичните факти и литературните изисквания от конспекта. Творческото писане може да бъде под различни форми- може задачата да бъде съставяне на аргументативен текст- писмо, монолог, диалог, разказ. Може да бъде и съставяне на наративен текст- смяна на жанр, регистър, гледна точка, довършване на текст.

         Необходими умения и техники:

-         възможност за разпознаване на жанровете;

-         познаване на стилистичните средства, обичайни за даден регистър;

-         познаване на стилистичните средства, обичайни за даден жанр;

-         способност за анализ на микротемите и извличане на смисъла на предложения текст;

-         предлагане  на идеи върху зададената тема;

-         добро владеене на синтактичната норма;

-         притежаване на богат лексикален запас.

Предимства и трудности на творческото писане:

Предимства- ако ученикът предпочита да пише, да създава собствен текст, пред това да прави анализ, това е по-добрата възможност за него в сравнение с дисертацията и коментара. Предимство с тази тема имат ученици, които са се упражнявали върху писането й в гимназиите.

         Трудности- темата не е свободна, трябва да се спазват условията на жанра и стила. Идеята на темата не е просто да се отговори на зададените проблеми, очакват се определени стилови ефекти.

         Във френския държавен зрелостен изпит  изцяло липсват тестовите упражнения, но, ако ги има, те са упражнения с отворен отговор и са две или три на брой.  Основната част от изпита се състои в самостоятелно създаване на текст по един от общо три зададени варианта. Темите на изпита са разнообразни, не са изцяло обвързани с изучения в училище материал. Освен знанията за правописа, правоговора, пунктуацията, синтаксиса и стилистиката на френския език се проверяват и уменията на учениците за самостоятелно създаване на текст, за  оценъчното им мислене, за уменията им да анализират и да изследват казуси. Както българският, така и френският държавен зрелостен изпит продължава четири часа, но в българския  държавен зрелостен изпит упражненията са четиридесет и едно на брой, а във френския- две или три на брой. Това означава, че  във френския държавен зрелостен изпит се оставя повече време на учениците за написване на избраната тема, а в българския вариант е предоставено почти еднакво време за всички упражнения  и остатъкът от време е запълнен със последната задача. Друга разлика между двата варианта на държавни зрелостни изпити е, че конспектът на френския държавен зрелостен изпит се сменя всяка година в зависимост от изучените през учебната година произведения. В българския  държавен зрелостен изпит конспектът е един и същ всяка година и независимо от времето и възможностите си учениците трябва да познават всички произведения от него. Подменянето на произведенията във френския държавен зрелостен изпит всяка година дава възможност на учениците да са добре запознати с необходимия за изпита материал и да не им се налага да търсят информация за литературни творби, които не са изучавали. Друго предимство на честата смяна на конспекта е възможността да се задават по-актуални теми на изпита, които са не само литературно, но и социално обвързани. От своя страна конспектът на българския  държавен зрелостен изпит не се сменя с малки изключения. Той съдържа много произведения, които са трудни за анализиране и такива, които не са преподадени в училище по една или друга причина, като например недостатъчно учебно време. По този начин учениците са принудени сами да търсят анализи на неизучените или недостатъчно застъпените в часовете произведения. Дългият и неизменящ се конспект  е един от недостатъците на българсия модел за провеждане на държавния зрелостен изпит. Друг недостатък са големият брой упражнения, множеството затворени задачи, както и тясно литературната насоченост на последната задача от изпита.

                                                 Приложения:

Държавни изисквания към държавния зрелостен изпит по български език и литература

                  Учебно-изпитната програма за държавния зрелостен изпит по български език и литература обхваща учебното съдържание, изучавано в часовете за задължителна подготовка съгласно учебния план.  Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по български език и литература изглежда по следния начин:

I Вид на изпита

 Изпитът е писмен и анонимен.

II. Учебно съдържание

1. Български език

• Текстът и социокултурният контекст

• Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната, гражданската, институционалната и художествената комуникация

• Тематично и смислово членене на текста. Извличане на информация от текста

• Функции на езиковите средства за изграждане на текста

• Отношения между езиковите единици от различните езикови равнища

• Задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста

• Задължителност и избор на езикови средства съобразно условията на общуване в различни комуникативни ситуации

• Лексикална и граматична норма. Системни езикови правила

• Правописна и пунктуационна норма. Конвенционални езикови правила

• Създаване на аргументативен текст.

2. Литература

2.1. Автори и произведения:

• Христо Ботев

поезия: "Майце си", "Към брата си", "Елегия", "Борба", "До моето първо либе", "На прощаване", "Хаджи Димитър", "Моята молитва", "Обесването на Васил Левски"

• Иван Вазов

поезия: "Българският език", "Отечество любезно", "При Рилския манастир", "Елате ни вижте", "Линее нашто поколение", "Епопея на забравените"-"Левски", "Паисий", "Кочо", "Опълченците на Шипка"; разказът "Дядо Йоцо гледа"; повестта "Чичовци"; романът "Под игото"

• Алеко Константинов

фейлетонът "Разни хора, разни идеали"; книгата "Бай Ганьо"

• Пенчо Славейков

поезия: "Cis moll", "Ни лъх не дъхва над полени", "Спи езерото; белостволи буки", "Самотен гроб в самотен кът"; поемата "Ралица"

• Пейо Яворов

поезия: "Градушка", "Заточеници", "Ще бъдеш в бяло", "Две хубави очи", "Стон", "Две души", "Сенки", "Песента на човека", "Маска"

• Елин Пелин

разкази: "Ветрената мелница", "Косачи", "Задушница", "Мечтатели", "На оня свят", "Андрешко", "Чорба от греховете на отец Никодим", "Занемелите камбани" повестта "Гераците"

• Димчо Дебелянов

поезия: "Черна песен", "Пловдив", "Да се завърнеш...", "Помниш ли, помниш ли...", "Спи градът", "Миг", "Един убит", "Сиротна песен", "Тиха победа"

• Христо Смирненски

поезия: "Да бъде ден!", "Ний", "Йохан", "Юноша", "Стария музикант", "Цветарка", "Зимни вечери"

• Гео Милев

поемата "Септември"

• Атанас Далчев

поезия: "Прозорец", "Болница", "Стаята", "Къщата", "Повест", "Книгите", "Камък", "Дяволско"

• Елисавета Багряна

поезия: "Кукувица", "Стихии", "Потомка", "Вечната"

• Йордан Йовков

разкази: "Песента на колелетата", "Последна радост", "Шибил", "През чумавото", "Индже", "Албена", "Другоселец", "Серафим"

• Никола Вапцаров

поезия: "Вяра", "Писмо"("Ти помниш ли..."), "Песен за човека", "Сън", "История", "Завод", "Кино", "Прощално", "Борбата е безмилостно жестока..."

• Димитър Димов

романът "Тютюн"

• Димитър Талев

романът "Железният светилник".

2.2. Знания за строежа и функционирането на художествената творба:

• Художествена условност (фолклор, литература)

• Особености на условния изобразен свят (време и пространство, литературен герой, видове литературни герои, конфликт)

• Строеж на художествената творба (заглавие, мото, сюжет, фабула, композиция, елементи на композицията, основна идея)

• Комуникативен строеж на художествената творба (автор, читател, повествовател, лирически герой)

• Въздействие на художествената творба (типове отношения автор-герой и читател)

• Жанрова система на литературата (художествен жанр, епос, лирика, драма, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, сонет,

лирическа миниатюра, поема, драма)

• Организация на художествената реч (проза, стих, стихова организация; тропи-метафора, метонимия, символ, алегория; фигури-сравнение, епитет, хипербола, литота, антитеза, оксиморон, парадокс, гротеска).

III. Оценявани компетентности

1. Езикови компетентности:

• Умее да възприема смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености и да обработва получената информация в съответствие с поставената задача

• Умее да изгражда цялостен и завършен текст, който отговаря на изискванията за нормативна правилност и комуникативна целесъобразност

• Умее да подбира и да съчетава езикови средства, като се съобразява с предмета на общуване и с конкретната комуникативна задача

• Умее да подбира и да съчетава езикови средства със стилов белег, предпочитани при общуване в различни функционални сфери

• Владее и умее да прилага лексикалната норма на съвременния български книжовен език

• Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език

• Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език

• Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

2. Литературни компетентности:

• Разбира условния характер на художествената литература

• Познава посочените автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история

• Притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба

• Интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит включва 41 задачи:

1. 40 тестови задачи с максимален брой точки 70.

• задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен

• задачи със свободен отговор.

2. Задача за създаване на аргументативен текст, свързан с художествена творба или с откъс от нея, с максимален брой точки 30.

Общият максимален брой точки е 100.

V. Времетраене на изпита

Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

           

Примерни въпроси и теми на френския държавен зрелостен изпит

В първата част от изпита са зададени текстове:

А) Виктор Юго „Историята на едно престъпление”, „Победата”

Б) Виктор Юго „Наказанията”, „ Спомен за нощта на 4-ти”

В) Виктор Юго „Писмо на Хетзел”

Добавени: Катрин Гал „Втората империя”, Ги Роза „Историческа хронология”. Задават се въпросите: Кого посочва Юго в текстове А) и Б)? Кой от двата текста ви се струва, че разчувства и възмущава читателя? Обосновете отговора си.

            Коментар: говорейки за текстове А) и Б) поетът Луис Арагон казва:” Не мисля, че има по-стойностен урок по поезия,  от сравнението на този разказ в проза и на тази поема. Хиляди неща може да се кажат при сравнението им”. Покажете някои от най-важните „неща”,срявнявайки и коментирайки от 21 до 60 ред текста в проза и от 20 до 48 ред в поемата.

            Дисертация: в „Писмо да Хетзел” Юго предлага „да се събуди народът”. Дали точно поетите, писателите и артистите като цяло са тези, които могат да изпълнят тази задача? Отговорете на въпроса, позовавайки се на предложените текстове, на тези, изучени в клас, и на тези, които сте прочели самоинициативно.

            Креативно писане: изберетеедин от двата сюжета: въпреки забраните и цензурата през 1853 год. „Наказанията” са разпространявани тайно във Франция. Журналист от „Монитор” публикува статия, в която атакува и осъжда поемата „Спомен от нощта на 4-ти”. Напишете тази статия.

Примерен конспект на френския държавен изпит по език и литература за 2008 година:

Оноре дьо Балзак- „Непознат шедьовър”, 1832

Виктор Юго- „Човекът, който се смее”, 1869

Емил Зола- „Вертеп”, 1877

Марсел Пруст- „Преоткритото време”, 1927

Библиография:

1. Brigitte Reaute, Anne-Marie Cleret, Monique  Bouchard-Lespingal- BAC 1res Entrainement        L’epreuve ecrite de Francais, Hachette- стр. 9-10, 14-21, 340-348.

2. Интернет ресурси:http://cheteneto.com/bulgarian_language/test.prob/; http://bglog.net/Obrazovanie/12269; http://liternet.bg/publish/tangelova/test1999_2000.htm; www.education.gouv.fr; eduscol.education.fr/D0056/bacg.htm;  fr.wikipedia.org/wiki/Baccalaur%C3%A9at_en_France; www.sujetdebac.fr